ТРЕВОЖНИ   ДНИ

Печално  и  мъртво  течеше  си  времето,
безцветно  се  нижеха  сивите  дни,
сломени  на  страшната  криза  от  бремето
не  търсехме  вече  дори  новини!

Окачили  мълком,  без  ропот  на  куката
безумни  химери  и  светли  мечти,
кажи  го,  привикнахме  вече  със  скуката
и  нейния  призрак  без  ропот  търпим.

Но  ето  стихийно  развихри  се  стачката,
раздвижи  народа,  пробуди  града
и  вдигна  се  повик:  „Стегнете  спирачката,
че  дебнат  ни  напаст  и  страшни  беди!"

Туй  -  вместо  да  търсим  виновник  за  стачката,
да  видим  колая  на  тази  беда  -
че  редом  със  нея,  размахал  косачката,
с  ехидна  усмивка  пристъпя  Глада!

в. „Утринна  поща",  Хасково,  09.06.1929




ПОЖАРЪТ  В  КАМАРАТА

Ще  пламне  бе,  братко  -  че  как  да  не  пламне?
Че  малко  видя  ли?  Че  малко  ли  пати?
Десетки  години  там  звани-незвани
редят  се  и  стават  без  свян  депутати!

Че  лесно  ли,  братко,  че  тъй  ли  се  слуша
полвин  век,  кажи  го,  безмълвно  и  глухо
дебати,  които  ти  идват  до  гуша,
и  фрази  надути,  безсмислени,  кухи?

Та  кой  не  е  учил  във  нея  да  бръсне,
че  кой  не  е  бил  там  „избраник  народен"?
Та  малко  ли  сделки,  и  срамни,  и  мръсни,
във  нея  намериха  достъп  свободен!

Че  малко  ли  пъти  била  е  арена
на  циркови  сцени  и  страшни  скандали?
Че  малко  ли  хора  в  таз  сграда  свещена
задремват  от  скука,  гласуват  заспали?

Ту  в  сънни  балади,  ту  в  прения  силни
безрадостно,  болно  течаха  й  дните  -
видя  ти „афери  с  тръби"  и  „метални".
Чалми  гюмурджийски  редиха  войните.

Десетина  години  безропотно  страда
от  сцени  безумни,  нелепи  и  срамни  -
търпя  ги,  търпя  ги  свещената  сграда,
до  гуша  й  дойде  и  взе,  че  си  пламна!

в. „Утринна  поща",  Хасково,  06.05.1929




КОНФЕРЕНЦИИ

Три  игри  обичат  дипломатите:
тенис,  голф  и...  мирни  конференции.
Три  неща  се  чуват  при  дебатите:
правда,  мир  и...  нашите  претенции.

Всяко  лято,  вместо  по  курортите,
те  напущат  свойте  резиденции
и  снабдени  с  „дневни"  и  с  паспортите,
си  устройват  нейде  конфиренции.

Сбират  се,  приказват  си,  надлъгват  се,
пийват  си  ликьори  и  шампания,
и  след  туй  обратно  всички,  тръгват  си,
прекратили  свойте  заседания:

-  Акакво  свършихте?  -  ако  питате
тези  хора  важни  и  с  претенции,
ще  ви  кажат  кисели,  сърдити  те:
-  План  за  идущата  конференция!

в.  „Утринна  поща",  Хасково,  11.08.1929




ПАНЕВРОПА

Европа  днес  е  Вавилония
и  във  мъчителна  агония
върви  към  гроба  си  студен,
а  в  Ню  Йорк  гледат  със  ирония
на  бъдещата  си  колония
и  чакат  сетния  й  ден!

Но  ето,  срещнат  с  акламация,
Бриан  направи  декларация
за  своя  нов  велик  проект  -
че  само  в  обща  федерация
на  всички  европейски  нации
Европа  ще  намери  лек.

Но  все  пак  -  сякаш  за  ирония
на  тая  хубава  симфония
за  правда,  братство  и  любов  -
от  Добруджа  и  Македония
долитат  вопли  на  агония  -
на  цял  народ  -  отчаян  зов!

Ала  защо  да  се  нервираме,
да  викаме  и  протестираме?
-  Ний  трябва  да  благодарим,
щастливо  че  ще  си  умираме
от  днес  нататък  федерирани
във  тази  Патевропа  ний...

в.  „Весело  утро",  24.07.1930




РАЗПЯТИЕ

Чиновникът  в  пета  категория
със  пет  дечица  ситни-дребни
живял  с  жената  си  -  Виктория
и  три  балдъзи  непотребни...

Неделя  преди  Възкресение
събрали  се  и  колективно
те  скромните  си  предложения
предали  му  ултимативно.

Жената  шапчица  поискала,
децата  -  блузки,  панталони,
балдъзите  пък  го  натиснали
за  рокли  и  комбинезони...

В  това  трагично  положение
довтасала  и  телеграма,
че  иде  им  за  Възкресение
и  нейната  любезна  мама.

А,  роб  на  вечно  безпаричие,
той  свил  коравата  десница
и  мълком,  с  тъпо  безразличие,
дочакал  страстната  седмица.

В  деня  на  Святото  Рзпятие
На  Божий  Кръст  венец  положил,
а  после  -  кротко,  без  проклятие,
и  на  врата  въже  си  сложил...

в. „Весело  утро",  м. април,  1930




ЩАТОВЕТЕ

Почнат  ли  да  ритат  атове,
все  магаретата  плащат  -
заговорят  ли  за  щатове,
все  служащите  изпащат.

* * *

Ще  се  сбират  пак  комисии,
всеки  ден  ще  заседават,
деликатните  си  мисии
съвестно  ще  изпълняват.

И  с  твърде  важни  пълномощия
ще  кроят  проекти  разни
и  по  цели  денонощия
ще  наливат  пусто  в  празно.

А  към  края  на  годината
ще  отрежат  господата:
-  Бедна  ни  е  Татковината,
нямаме  пари  в  хазната!

И  ще  вземат  пак  решения
там  след  мъки  непосилни
да  направят  съкращения
на  пъдари  и  разсилни.

И  доволни  от  делото  си,
касиера  ще  набарат  -
за  финансовите  фокуси
да  си  вземат  хонорара.

* * *

Почнат  ли  да  ритат  атове,
все  магаретата  плащат,
заредят  ли  нови  щатове,
все  разсилните  изпащат.

в. „Бургаски  фар",  16.06.1930

Автор:  ТОМА  ИЗМИРЛИЕВ

По време на световната криза през ХХ-ти век е било така. Сега е същото.

Остро сатирично перо, публицистичен патос - а темите явно са вечни, толкова актуално звучат. На поетическо изкуство Т.. Измирлиев може би се е учил от по-малкия си брат Хр. Смирненски, но в идейно отношение учителят е бил той - под влияние на неговите пламенни слова певецът на червените вълни формира копнежа си по революцията и вярата в победата на въстаналия роб. Блестящ журналист!

Сякаш за днес е писано!
И е вярно, че историята се развива по спирала.
Дано да няма война, Господи!

Прекрасен пост! Да ни напомни.
Поздрав!

Защо ли в главата ми зазвучават думите на Христо Ботев:
„Лъжа и робство на тая пуста земя царуват!..."

Всичко това и днес е актуално и най-страшното е,
че няма никакви изгледи да се промени.

Припомняме си, припомняме си - и пак сме си същите.
И такива, май, ще си останем, защото
и Ботев е прав, и Алековия герой - Бай Ганьо -
също е бил прав...