Образ тъй жадуван... Десислава!
Ангел ли лицето ти твори?
Стъпвам по разпалена жарава.
Багрите замесвам от искри.

Фреска за любим севастократор.
Блян несбъднат. Тиха светлина.
Вечер ми напомняш хладен вятър.
Сутрин - непристъпна планина.

Нямам за душата ти палитра.
Четката извлича само лик.
Храм ли си за моята молитва
и за мрачината ми светлик...

Трепва от душата плаха птица.
Литват през прозорците крила.
Нарисувал своята кралица -
нека те загърна във мъгла.

Образ тъй жадуван... Невъзможен.
Светла нимфа. Зов неукротен.
Болка. Като хладното на ножа,
някъде забит дълбоко в мен...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

Много красиво стихотворение!
Не случайно Боянската църква "Св. св. Никола и Панталеймон" е обявена са едно от 7-те чудеса на България и е културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Благодаря за подкрепата и думите ти!