Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
05.08.2015 06:49 -
СМЪРТТА Е САМО НЕЖЕН ПРЕХОД - ИЛКО ИЛИЕВ
Автор: vidima
Категория: Поезия
Прочетен: 1436 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2015 06:50
Прочетен: 1436 Коментари: 0 Гласове:
11
Последна промяна: 05.08.2015 06:50
СМЪРТТА Е САМО НЕЖЕН ПРЕХОД
УМИРА ВЕЧЕР СЛЪНЦЕТО - ОКО ПРИТВАРЯ,
НО СУТРИН ТРЪГВА ПАК ОТ СВОЯТА НЕБЕСНА ГАРА.
ТАКА ПО КОЛОВОЗА СИ И, БЕЗ ДА СПИРА,
ОТИВА СИ ОТ ТЯЛОТО ДУХЪТ, И ТИ УМИРАШ
В ЗАТВОРЕНИЯ КРЪГ - ДЕТЕ, НАДЕЖДА, УЧАСТ -
БЕЗ НЕЩО ВИДИМО - ЗНАЧИМО С ТЕБЕ ДА СЕ СЛУЧИ...
ОТ ТОЛКОЗ СЛЕПОТА В ПРОСТРАНСТВОТО ОКРЪЖНО
БЕЗМИЛОСТНО БОЛИ - ИЗ НЕЯ СКИТАМ САМ И ТЪЖНО
ПОНАСЯМ БОЛКАТА СИ - ГОРЕСТ В СВЕТЛИНАТА,
ДА Я ПРЕЧИСТЯ С КРЪВ ОТ КРЪСТА СИ НА СЛЯП МЕЧТАТЕЛ.
И НА СМЪРТТА НАМЯТАМ ВСЯКА НОЩ КРИЛАТА,
И ПРЕЗ ОТВЪДНОТО ЗЛОЧЕСТ НАСАМ-НАТАМ СЕ МЯТАМ
С НАДЕЖДАТА - ДА СРУТЯ ТАЯ БАРИЕРА,
ВРАТАТА ЗАД ПРОСТРАНСТВОТО ДА ПИПНА, ДА НАМЕРЯ
КЪДЕ ОТИВАШ, СКРИТА СТЪЛБО, ВЪВ ДУШАТА -
СПИРАЛОВИДНО БЯГАЩА, ПОЧТИ ПОЗНАТА...
И ТЕБЕ, СМЪРТ - НЕВИДИМА, НЕПОКЛАТИМА -
ДА ИЗНЕСА ИЗ ТЪМНОТО И, БЕЗ ДА ТЕ ПРОКЛИНАМ -
ДА ЗАПОКИТЯ В СВЕТЛО МЪРТВОТО ТИ ТЯЛО
И СЪБЕРА ЖИВОТ И СМЪРТ В ЕДНА-ЕДНИЧКА ЦЯЛОСТ!
ЗАЩОТО ТОЗИ СТРАХ БЕЗУМЕН ТУК ОТ КРАЯ -
Е ПРОСТО НА НЕВЕЖЕСТВОТО ВРЪХ, СЪЛЗА ПО РАЯ
И, КАКТО РОНИМ СЛЕПИ СЪЛЗИ ПО ЗЕМЯТА -
УБЯГВАТ НИ - И СМИСЪЛ, И ЛЮБОВ СРЕД СЛЕПОТАТА.
И ОТ ЧОВЕШКА ГЛУПОСТ, ОТ МНОГОЗНАЕНЕ,
МАТЕРИЯТА В КУЛТ ИЗДИГАМЕ, НО ТЪЙ НЕТРАЕН Е -
КАТО НЕЛЕПА ТОЧИЦА НАСРЕД ДЪГАТА
МИГЪТ - ОТ РАЖДАНЕТО, ДО СМЪРТТА КАТО РАЗПЛАТА...
ЗАТУЙ, ТАКА НАСЪН, РИСУВАЙКИ БЕЗКРАЯ,
СТАРИЦАТА В ШАМИЯТА НЕ СЪЩЕСТВУВА, ЗНАЯ!
ТЯ, БИЧ И СТЯГ НА ВРЕМЕТО - ЗЛОЧЕСТ ТЕАТЪР,
ВЪВ КРЪСТА НА ЖИВОТА ТЕ РАЗНИЩВА С ХЛАДЕН ВЯТЪР,
НО НЯМА КАПКА МИСТИКА, НИ ТАЙНСТВО ЧЕРНО -
СМЪРТТА Е ПРОСТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, МАКАР НАГЛЕДНО.
И ВСЕКИ ЛИЧЕН АД Е В СЪЩНОСТТА НИ СКРИТА -
ПО-СИЛЕН ОТ КОШМАР В КРЪГА НА ВРЕМЕТО-ОБИТЕЛ.
А ВРЕМЕТО - НЕПОБЕДИМО - НЕ РАЗЛАГА,
А СВЪРЗВА НИШКИТЕ СИ МЕЖДУ КРЪСТ И КЛАДА,
ЗАЩОТО УТРЕ-ТО, ТОВА Е ПРОСТО ВЧЕРА,
А НЕРОДЕНИЯТ Е ЖИВ, А НЕ ХИМЕРЕН...
ТЪЙ ИЗГРЕВЪТ-РУБИН ПРЕДИ ДА СЕ ЗАПАЛИ,
УМИРА ВЕЧЕР СЛЪНЦЕТО - И С ЛЪЧ ТЕ ГАЛИ,
И ОТБОЛЯВА ТЕ ОТ ИСТИНАТА СВЯТА -
ЛЕКУВАШ СЕ ОТВЪТРЕ, ВСЛУШВАШ СЕ ВЪВ ТИШИНАТА:
СМЪРТТА Е САМО НЕЖЕН ПРЕХОД ЗА ДУШАТА...
ЛЮБОВ Е ТЯ И СЪН НА ПТИЦА В НЕОБЯТА!
Автор: Илко Илиев
УМИРА ВЕЧЕР СЛЪНЦЕТО - ОКО ПРИТВАРЯ,
НО СУТРИН ТРЪГВА ПАК ОТ СВОЯТА НЕБЕСНА ГАРА.
ТАКА ПО КОЛОВОЗА СИ И, БЕЗ ДА СПИРА,
ОТИВА СИ ОТ ТЯЛОТО ДУХЪТ, И ТИ УМИРАШ
В ЗАТВОРЕНИЯ КРЪГ - ДЕТЕ, НАДЕЖДА, УЧАСТ -
БЕЗ НЕЩО ВИДИМО - ЗНАЧИМО С ТЕБЕ ДА СЕ СЛУЧИ...
ОТ ТОЛКОЗ СЛЕПОТА В ПРОСТРАНСТВОТО ОКРЪЖНО
БЕЗМИЛОСТНО БОЛИ - ИЗ НЕЯ СКИТАМ САМ И ТЪЖНО
ПОНАСЯМ БОЛКАТА СИ - ГОРЕСТ В СВЕТЛИНАТА,
ДА Я ПРЕЧИСТЯ С КРЪВ ОТ КРЪСТА СИ НА СЛЯП МЕЧТАТЕЛ.
И НА СМЪРТТА НАМЯТАМ ВСЯКА НОЩ КРИЛАТА,
И ПРЕЗ ОТВЪДНОТО ЗЛОЧЕСТ НАСАМ-НАТАМ СЕ МЯТАМ
С НАДЕЖДАТА - ДА СРУТЯ ТАЯ БАРИЕРА,
ВРАТАТА ЗАД ПРОСТРАНСТВОТО ДА ПИПНА, ДА НАМЕРЯ
КЪДЕ ОТИВАШ, СКРИТА СТЪЛБО, ВЪВ ДУШАТА -
СПИРАЛОВИДНО БЯГАЩА, ПОЧТИ ПОЗНАТА...
И ТЕБЕ, СМЪРТ - НЕВИДИМА, НЕПОКЛАТИМА -
ДА ИЗНЕСА ИЗ ТЪМНОТО И, БЕЗ ДА ТЕ ПРОКЛИНАМ -
ДА ЗАПОКИТЯ В СВЕТЛО МЪРТВОТО ТИ ТЯЛО
И СЪБЕРА ЖИВОТ И СМЪРТ В ЕДНА-ЕДНИЧКА ЦЯЛОСТ!
ЗАЩОТО ТОЗИ СТРАХ БЕЗУМЕН ТУК ОТ КРАЯ -
Е ПРОСТО НА НЕВЕЖЕСТВОТО ВРЪХ, СЪЛЗА ПО РАЯ
И, КАКТО РОНИМ СЛЕПИ СЪЛЗИ ПО ЗЕМЯТА -
УБЯГВАТ НИ - И СМИСЪЛ, И ЛЮБОВ СРЕД СЛЕПОТАТА.
И ОТ ЧОВЕШКА ГЛУПОСТ, ОТ МНОГОЗНАЕНЕ,
МАТЕРИЯТА В КУЛТ ИЗДИГАМЕ, НО ТЪЙ НЕТРАЕН Е -
КАТО НЕЛЕПА ТОЧИЦА НАСРЕД ДЪГАТА
МИГЪТ - ОТ РАЖДАНЕТО, ДО СМЪРТТА КАТО РАЗПЛАТА...
ЗАТУЙ, ТАКА НАСЪН, РИСУВАЙКИ БЕЗКРАЯ,
СТАРИЦАТА В ШАМИЯТА НЕ СЪЩЕСТВУВА, ЗНАЯ!
ТЯ, БИЧ И СТЯГ НА ВРЕМЕТО - ЗЛОЧЕСТ ТЕАТЪР,
ВЪВ КРЪСТА НА ЖИВОТА ТЕ РАЗНИЩВА С ХЛАДЕН ВЯТЪР,
НО НЯМА КАПКА МИСТИКА, НИ ТАЙНСТВО ЧЕРНО -
СМЪРТТА Е ПРОСТО ОБСТОЯТЕЛСТВО, МАКАР НАГЛЕДНО.
И ВСЕКИ ЛИЧЕН АД Е В СЪЩНОСТТА НИ СКРИТА -
ПО-СИЛЕН ОТ КОШМАР В КРЪГА НА ВРЕМЕТО-ОБИТЕЛ.
А ВРЕМЕТО - НЕПОБЕДИМО - НЕ РАЗЛАГА,
А СВЪРЗВА НИШКИТЕ СИ МЕЖДУ КРЪСТ И КЛАДА,
ЗАЩОТО УТРЕ-ТО, ТОВА Е ПРОСТО ВЧЕРА,
А НЕРОДЕНИЯТ Е ЖИВ, А НЕ ХИМЕРЕН...
ТЪЙ ИЗГРЕВЪТ-РУБИН ПРЕДИ ДА СЕ ЗАПАЛИ,
УМИРА ВЕЧЕР СЛЪНЦЕТО - И С ЛЪЧ ТЕ ГАЛИ,
И ОТБОЛЯВА ТЕ ОТ ИСТИНАТА СВЯТА -
ЛЕКУВАШ СЕ ОТВЪТРЕ, ВСЛУШВАШ СЕ ВЪВ ТИШИНАТА:
СМЪРТТА Е САМО НЕЖЕН ПРЕХОД ЗА ДУШАТА...
ЛЮБОВ Е ТЯ И СЪН НА ПТИЦА В НЕОБЯТА!
Автор: Илко Илиев
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
