Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
29.05.2015 11:17 -
ОЧИТЕ НА БОГА - НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ
ОЧИТЕ НА БОГА
(Така видях очите на Бога в жрелото
на Света гора Атонска по пътя за
Зографския манастир.)
ТЕ СА ВСТРАНИ ОТ ПЪТЯ - В ПРОПАСТТА...
ЗЕЛЕНИ СА, С МЕХУРЧЕТА НА ЖАБИ.
ИЗЯЩНО Е, ЧЕ В ЛОКВИТЕ ТАКА
САМИЯТ ГОСПОД СВОЯ ЦВЯТ ПРЕДСТАВЯ.
ТЕ СА ОЧИ, ЗАЩОТО АЗ СЪМ ТУК.
И СА ВОДА, И СА ТРЕВИСТИ КРЪПКИ.
ОГРОМЕН СЛАВЕЙ - ДИВ И САМОУК,
ГИ ОТРАЗЯВА И ОТ ТЯХ ИЗХВРЪКВА.
ЕДНА ПЪСТЪРВА С ПРЪСТИ НА СВЕТЕЦ
ЗАПЛИТА МИГЛИТЕ ИМ В СЯНКА НА МАСЛИНА.
А ПОСЛЕ ВЯТЪР, ВЯТЪРЧЕ... ВЕТРЕЦ...
И КАПЧИЦА - ДО НЕИЗБЕЖНОСТ СИНЯ.
АЗ ГИ СЛЕДЯ... И СЪС ЛИЦЕ НА ИРИС
НАВЕЖДАМ ПЛАХО СВОЯТА МУЦУНА.
А КАМЪЧЕТА - КАТО БЯЛ ОРИЗ -
ДИМЯТ НА ДЪНОТО НА ХИЛЯДИ ГОДИНИ.
КАКВИ ОЧИ... И КАК ДА СИ ПРОСТЯ,
ЧЕ СЛУШАМ СКАКАЛЕЦА, КОЙТО СРИЧА?
А ТОЙ Е БЕБЕ - РОНИ СВЕТЛИНА
И НА КАФЯВО ОНГЕЛЧЕ ПРИЛИЧА.
НЕ СЪМ СПОСОБЕН НА ВСЕВИЖДАЩ СТИХ,
НО СЪМ РЕШЕН ДА ГЛЕДАМ ДО ПОСЛЕДНО.
НАВЕДОХ СЕ И ОТ ОЧИТЕ ПИХ,
И ДИШАХ ДЪЛГО, ДОКАТО ИЗЧЕЗНА.
ТОГАВА ТРЪГНАХ И ВЪРВЯ НАСАМ.
И СЪС НОЗЕ НА ТЪЖНА КОСТЕНУРКА
ПРЕКРАЧВАМ ЛОКВИТЕ, В КОИТО КАТО В ХРАМ
ЕДНО ЛИСТО И ДОСЕГА СЕ ГМУРКА.
Автор: Николай Милчев
(Така видях очите на Бога в жрелото
на Света гора Атонска по пътя за
Зографския манастир.)
ТЕ СА ВСТРАНИ ОТ ПЪТЯ - В ПРОПАСТТА...
ЗЕЛЕНИ СА, С МЕХУРЧЕТА НА ЖАБИ.
ИЗЯЩНО Е, ЧЕ В ЛОКВИТЕ ТАКА
САМИЯТ ГОСПОД СВОЯ ЦВЯТ ПРЕДСТАВЯ.
ТЕ СА ОЧИ, ЗАЩОТО АЗ СЪМ ТУК.
И СА ВОДА, И СА ТРЕВИСТИ КРЪПКИ.
ОГРОМЕН СЛАВЕЙ - ДИВ И САМОУК,
ГИ ОТРАЗЯВА И ОТ ТЯХ ИЗХВРЪКВА.
ЕДНА ПЪСТЪРВА С ПРЪСТИ НА СВЕТЕЦ
ЗАПЛИТА МИГЛИТЕ ИМ В СЯНКА НА МАСЛИНА.
А ПОСЛЕ ВЯТЪР, ВЯТЪРЧЕ... ВЕТРЕЦ...
И КАПЧИЦА - ДО НЕИЗБЕЖНОСТ СИНЯ.
АЗ ГИ СЛЕДЯ... И СЪС ЛИЦЕ НА ИРИС
НАВЕЖДАМ ПЛАХО СВОЯТА МУЦУНА.
А КАМЪЧЕТА - КАТО БЯЛ ОРИЗ -
ДИМЯТ НА ДЪНОТО НА ХИЛЯДИ ГОДИНИ.
КАКВИ ОЧИ... И КАК ДА СИ ПРОСТЯ,
ЧЕ СЛУШАМ СКАКАЛЕЦА, КОЙТО СРИЧА?
А ТОЙ Е БЕБЕ - РОНИ СВЕТЛИНА
И НА КАФЯВО ОНГЕЛЧЕ ПРИЛИЧА.
НЕ СЪМ СПОСОБЕН НА ВСЕВИЖДАЩ СТИХ,
НО СЪМ РЕШЕН ДА ГЛЕДАМ ДО ПОСЛЕДНО.
НАВЕДОХ СЕ И ОТ ОЧИТЕ ПИХ,
И ДИШАХ ДЪЛГО, ДОКАТО ИЗЧЕЗНА.
ТОГАВА ТРЪГНАХ И ВЪРВЯ НАСАМ.
И СЪС НОЗЕ НА ТЪЖНА КОСТЕНУРКА
ПРЕКРАЧВАМ ЛОКВИТЕ, В КОИТО КАТО В ХРАМ
ЕДНО ЛИСТО И ДОСЕГА СЕ ГМУРКА.
Автор: Николай Милчев
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
